Пак ми е тъжно...дали е от сезона?да има намеса но не точната причина...нещо от вътре ме присвива,чуствам си сърчицето свито на кълбо,и наистина много ме стяга!Сутрин просто не намирам смисъл да стана от леглото за да започна новия ден,ден безмислен като предишния.Живея в догадки,страх и самота,въпреки прекрасните си приятелки и всички около мен.Чуствам се виновна че не мога истински да се усмихна както заслужават...чуствам се виновна че те полагат толкова усилия за да ГО заменят...но уви той е незаменим!А кой е той?!Най прекрасното същество от мъжки пол което може да съществува!!!!Сега някой ще си каже "Ха поредната която се е разделила с приятелчето си!Нищо особено!"ХА мога да  кажа аз защото не е така...Не сме се разделили все още,надявам се това никога да не стане,просто той е на стотици километри от мен...и ми липсва...липсва ми ужасно много...не мога да преодоля факта че го виждам 2 пъти в седмицата,понякога дори не го виждам...празно ми е и не знам какво да правя.Въпреки неговата вярност,в която аз никога не мога да бъда напълно сигурна естествено,крепи ме единствено любовта и доверието което имам към него,просто нещо отвътре ме задушава с въпроси догадки странни и понякога страшни мисли...аз съм на 15 а той на 19...след 2 дни ще стане 1 година откакто сме заедно...и нещо не е наред.Ето пак му звъня а няма отговор...ето пак му пиша и не иска да ми отговори...а твърди че ме обича...имам повод да си пийна казва той...днес ще се прибера...не зная какво става?!Сега докато пиша това продължавам да му звъня...няма отговор...за пореден път...И ме боли,и бавничко умирам...