ТУП! ТУП! ТУП...! ТУП...!
И сърчицето ми отново е будно. Не, не от кой да е, а от съседа, който тупаше килимите си навън...
А иначе кварталът ни е спокоен - без коли, без трафик, без катастрофи. И затова не исках да ставам... Един път ще имам почивка и аз да я проваля. Не мерси. Приятно ми е в покоите на съня. Просто гледах през прозореца и си мислех за поредната сива и мрачна есенна сутрин. Не не глупости! Не искам да я гледам...Примамливото й блаженство караше повечето хора да не се замислят, но аз всъщност се чудех - а дали това е красотата? Стисната ледена пуста есен... И какво от това , че дърветата й са хубави?!
Но се примирих. Така и така нищо не можех да направя... А ми се искаше в този момент да съм с момичетата, с моите си момичета,  да си пием горещия  шоколад и да се радваме на живота... но уви всеки имаше свои задължения, та сама отидох и си стоплих шоколада.
А пък колко приятно ми беше в покоите на съня....Дали не може пак? Само още мъничко... съвсем малко. Само да затворя очи за секунда...
Сега отпивам глътка и се чудя - може ли ? Ами не...не може... След малко ще се наложи да стана и да започна да си уча за утре. Отново даскало, отново уроци, отново скука и тъга.
А колко хубаво ми беше в покоите на съня...

:)Спи спокойно мъничко дете....:)

хехехехехе, де да можеше всеки ден да е така.... :)
Ама....много искам както винаги :)